Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравноделните тактове са прабългарите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако: 1) пра
българите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии. 2) Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на българите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат. И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че българите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на българите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на българите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните. Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че българите са били 30, 40 или 50 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността българи / общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, българите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове. 

Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове. Във всички български фолклорни области се срещат неравноделни тактове, по което тя рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи !! В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16. По долу следват названията на някои от най-често срещаните български хора, повечето от които имат такива тактове [3].

· Пайдушко хоро (2+3; 5/16)

· Четворно хоро (3+2+2 или 3+4; 7/16)

· Ръченица (2+2+3 или 4+3; 7/16)

· Дайчово хоро (4+2+3 или 2+2+2+3; 9/16)

· Трите пъти 2+2+4

· Еленино хоро (2+2+1+2; 7/8)

· Хоро Елено моме (4+4+2+3 или 3+4+2+3; 13/16 или 12/16)

· Петрунино хоро (3+4+2+3, 4+4+2+3; 12/16 или 13/16)

· Ганкино хоро или Копаница (4+3+4 or 2+2+3+2+2; 11/16)

· Аcaнo млада невесто (3+2+2+2+2; 11/8) – хоро от Македония

· Шопско хоро (2/4)

· Хоро Бучимиш (2+2+2+2+3+2+2; 15/16)

· Право хоро (3+3 или 6/16)

· Йове, мала моме (7+11; 7/16+11/16 или 25/16)

· Санданско хоро (2+2+2+3+2+2+2+3+2+2; 22/16)

· Седи Донка (7+7+11, където 7=3+2+2 и 11=2+2+3+2+2; 7/16+7/16+11/16 или 25/16)

Този факт, че традиционната музика от района на Индия е предимно на основата на неравноделни тактове е от изключително значение за нашия анализ! В този район се включват днешните държави Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната и официалната музика на тези страни има древни корени и е изключително разнообразна и богата като мелодия, ритъм и инструментален състав. Използвана е в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на народите и като официална музика на владетелските дворове в древността. Както езика на народите на тези страни, така и тяхната религия и музика е свързана главно с дошлите от Средна Азия (Вътрешна Скития) арийски племена. Около началото на  н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно формират Стара Велика България. В такъв случай е напълно естествено и разбираемо, че българите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на арияните, включително и техните неравноделни тактове. С образуването на Дунавска България тези музикални форми се пренасят на Балканите и стават основа за музикалния фолклор на сегашния български народ. 

линка е - http://www.protobulgarians.com/irregular_times-new.htm 

Поздрав!